Чуй ме,

Когато в бездната пропадаш

И сам за себе си не даваш

Дори и пукната пара.

Чуй ме,

Когато в себе си не вярваш,

Когато удари прощаваш

С достойно вдигната глава.

Чуй ме,

Във светлината на звездите,

Във висините на орлите,

Във тишината на вода.

Чуй ме,

И ако искаш запомни ме

И ако искаш си спомни, че

Съм бил за малко на света.

Чуй ме,

Тъй бързо всичко отминава,

Но все пак любовта създава

Следа от твоята следа.

Чуй ме,

Хвърли по вятъра тъгата,

Хвърли от хляба си в реката.

Променяй своята съдба!

Чуй ме,

Дори когато мен ме няма

И само песента остава

Печат от моята душа.

Текст и изпълнение / Vocals and Lyrics: МИРО / MIRO

Advertisements

🍁🍂

Асмата не жали падналите есенни листа. Когато дойде време и задуха вятърът силно и грубо, асмата първо пази себе си и пуска всичко и всички, които пият сок от нея. Приятелите са листа, които красят живота ни правят го по-поносим. Но когато дойде студът всички ни напускат листо по листо. Не ги жали. Цикъл.

снимка: http://www.pinterest.com

Лесна и вкусна крем супа от моркови 🥕🍲

Приготвяне:

Вземаме 5-6 едри моркова, измиваме ги и ги режем на малки кубчета. Изсипваме ги в средна тенджера и я пълним с вода. Слагаме ги да къкрят на котлона с капак, когато кипне водата, открехваме капака и осоляваме с 1 супена лъжица сол (изкусваме водата на сол, някои обичат по-солено, други не, както ви е вкусно така си солете) и ги оставяме да се варят. Като омекнат прибавяме щипка чубрица и малко олио (някои слагат и зехтин като готвят, но някъде бях чела, че зехтинът не е полезен когато мине термична обработка и затова го уважавам само на салата 🙂 Разбъркваме от време на време и оставяме да си къкрят, докато решите, че гъстотата отговаря на вашите стандарти за крем супа – по-рядка или по-гъста. Когато сте решили, че съотношението моркови – вода е ок за вас, сваляте от котлона и застройвате с яйце. Е може и да не застройвате, но аз така съм си свикнала, вкусно ми е повече. Ваш избор. Разбира се, застройката никога не ми се получава и яйцето се пресича, „don`t worry … stay cool“, защото накрая пасаторът ще оправи нещата 😉 разбивате с него мощно, докато стане кремообразна вкусничка смес. 

Дойде време и за домашните крутони. Вземете 4-5 филийки хляб, нарежете ги на кубчета и ги изсипете в тавичка. Овкусете ги с червен пипер и шарена сол на око, аз сложих и връхчета от изсушен копър, накрая маркирайте с олио кубетките. Объркайте ги смело с лъжица и в добре загрята фурна метнете за малко. Проверявайте ги и ги разбърквайте, докато добият лека коричка отвън и останат сочни отвътре. Внимавайте да не се препекат много, защото червеният пипер ще изгори, а не трябва, защото си променя вкуса и аромата, абе всичко си променя направо. Когато са готови извадете от фурната. В красиво паниче изсипете малко от крем супата от моркови и поръсете с домашните крутонки. Това е, вкусотийка неземна, есенна и мега полезна.

И тъй като съм фен на разделното хранене, искрено я препоръчвам на всички, които търсят рецепти, които се основават на неговите принципи. Ще кажете сега, ами яйцето в застройката не е по разделното, хайде сега едно яйце няма да ни събори нас разделниците 😉 Дерзайте и се радвайте на живота, той става една идея по-хубав, когато доловим аромат на топло и сготвено домашно вълшебство. ☺

Френска селска торта за душата ;)

Само да спомена, това не е класически кулинарен пост от сорта на: „състав, приготвяне и т.н.“, точка по точка, лъжица по лъжица… И това е така, защото рецептата я има прекрасно обяснена на страницата на „Бон апети“, ето и линк към нея: https://www.bonapeti.bg/recepti/frenska-selska-torta-sas-sladko-ot-kapini/

Пиша ви днес, за да разсея съмненията, които са се натрупали относно сложността на точно този вид торта. Трудна била, месела се била, точила се била, е да вярно помесих си, поточих си, ама чак да е била убийствено трудна – НЕ беше. Меся за 5 -ти път макс в живота ми, за точене да не говорим, просто брашно си требе, брат. 😅 Да не залепва като точите, иначе всичко друго си е ток. Гледала съм как месят баба и мама, и аз като онова куче къде с гледане бръснар станало, че и аз с гледане сладкар ще порасна. 😀 А, да и моето сладко си беше боровинково, просто защото френска селска торта с друго сладко за мен е като тиквеник без орехи – вкусно е, но нещо липсва…

Та така, силно препоръчвам рецептата, става един път и после си е едно пътуване парче по парче… незабравимо. 🙂 

P.S.: Не съм изрязвала точен овал на блатовете след изпичане. Оставих я за една нощ в хладилника и тя си пое крема и сладкото супер добре. Понякога несъвършените дела завършват съвършено вкусни. 🤗

„Само ако започнеш да правиш добро ще повярваш в него“ 🤫

Така зададена темата на настоящото есе ме озадачава. Нима, всички онези, които правят добро не вярват в него, още от момента, намерението, което имат, за да го сътворят. Нима те тръгват на сляпо, като деца в чужда гора. Не. Не мисля. Но може би дълбоко в себе си тяхната представа за доброто, която ги движи в посока за неговото сбъдване не е нищо друго освен негова бегла скица, нахвърлени линии, криви с мек молив. Щрихи на доброто, да го очертаем, да си го посочим, че да го познаем. А същинското истинското мощното сбъдване на доброто в нашите животи и най-вече в нашите души бихме могли да открием единствено, когато го създадем. Тръгваш с вяра за нещото, бегла, смътна, но чиста и свята.

       Kids3     „Не е нужно да виждаш цялото стълбище, просто направи първата стъпка“, казва Мартин Лутър Кинг. Тръгни по посока на мечтите си, вярванията, идеалите, започни още тук и сега! Действай! Ще си направиш крила по пътя надолу, както се казваше в една друга сентенция. Всички велики мислители на нашето време ни учат, че трябва да подходим с вяра и изведнъж се оказва, че трябва да тръгнем по пътя, за да повярваме, че съществува. Дали Алиса е вярвала, че ще падне в заешката дупка? Едва ли. Просто е последвала странния бял заек с часовника и жилетката. А дали е трябвало да го направи? Има неща, които се сбъдват с неприкрита неизбежност. Мактуб.[1] И когато настане време да се творят добрини, те просто се раждат.

            Неведоми са пътищата и мащабите на доброто. И дори и да имаш бегла представа за него, то винаги ще надмине всички твои очаквания. Като да попаднеш на чаеното парти на Лудия шапкар и да се окаже, че стоиш редом до стар приятел. Необятни са неговите проявления и сили. И най-хубавото е, че то никога не свършва до тук. Точка. Край. Имахме цел. Бам. Резултат. Търсен бял и сияен. Едно добро винаги поражда друго добро и така заедно дават сили на още две по две добринки, които пък от своя страна вдъхват пламъче в сърцата на още двамина по двама добротворци и както се казва в песента: „Ти знаеш ли колко прави това? Най-малко 1002. Дано дано дано, дано дано дано до всяко добро същество застане поне още едно, тогава тогава предвиждам такъв живот, че само си викам дано…“ Ето защо, когато започнеш да правиш добро ти ще повярваш в него. Защото доброто е лавина, която въвлича всичко и всички след себе си, природна стихия, двигател, на който никога няма да му свърши горивото, защото горивото му сме ние хората. И докато ни има нас, ще го има и него. Симбиоза на биологичната единица човек с едно проявление на характера, душевността, което понякога трудно се разкрива. Но тя винаги е там вътре. Стига да е имало, кой да ни научи, че тази светлинка съществува на този свят. Човешкия. Нашия си. Тръгваш да правиш добро и неговите малки зъбчати колеленца задействат часовников механизъм. Тик-так, тик-так – смело върти се колелото на времето. Отмерва всяка споделена усмивка, подадена ръка, опряно рамо, всяка тиха въздишка, нежна прегръдка или топла заавивка, всяко меко докосване, всяко леко чувство, всяка мила обич и превръща всички тези мигове във вечност. Нишката на живота се разплита с отмерена грациозност, издължава се и протича с особена яснота, когато доброто е част от нашето ежедневно житейско сбъдване. И не е важно какви сме били, а какви сме и ще бъдем. Добри. Повярвали. Съвсем новички във водовъртежа на чудното чистото сияйното, породено от добротворството.

            Да, наистина всички ние тръгваме с известна вяра в същността на доброто, тръгвайки да го сътворяваме, но неговото реализиране всъщност е катализатора, който пречиства душите и ни пренася на нови нива на разбиране. А ние хората сме способни на безусловна вяра, без да сме видели, но когато станем част от стихийността на доброто, тази наша вяра вече има плътност, мирис, цвят, можем да я пипнем, можем да я почувстваме със сърцата си. Защото всичко онова, което човек види в съзнанието си може да го сбъдне и наяве. И единствено, когато го сбъдне и сърцето става съзаклятник на съзнанието. За първи път повярвало. Отвъд ограниченията. Отвъд разума. В Страната на добротата.

[1] „Така е писано“ – „Алхимикът“

Диляна Ганева – Dara

„Чудо“

Блогът ми се казва „Дара в страната на чудесата“ и сигурно не случайно ме намери чудото на „Чудо“. (Тавтология, знам.) Разбрах, че е по едноименната книга на Ар Джей Паласио… е още не съм я чела, но винаги е хубаво, когато има нещо добро, което ти предстои. 😉 В главните роли любимата Джулия Робъртс изгражда образа на една уникална майка, която както казва и самият Оги: „А най-много заслужава мама, защото не спря да се бори… за всичко.“. Но да говоря само за нея, когато историите са толкова човешки и истински, и всеки един герой е неповторим по своему е излишно, направо нечестно. Всъщност всички ние сме героите в този страхотен филм. Помня моите първи дни в ново училище, помня също моя „Джак Уил“, който дойде „случайно“, това са приятелства, които оставят следи. И ни карат да бъдем по-добри версии на самите себе си. Много ще се радвам, ако събудя любопитството ви и си подарите една домашна кино вечер с този толкова човешки топъл филм, от който лъха неподправена, сякаш малко позабравена чиста обич. 🙂

Powered by WordPress.com.

Up ↑

%d bloggers like this: