Изпод писалката на Лудия шапкар

Психологически щрихи на паник атаката

или още „О Б И Ч А Й С Е!“, а любовта започва с приемане. 🌷

Паник атаката, професионалното прегаряне и тревожността са основните състояния, които променят живота на съвременния човек. Много често те са повод да останем в плен на своя ум, който е създал грешен конструкт на мислене или по-просто казано модел, който се повтаря в нас. Това по естествен начин води до влошаване на качеството ни на живот и най-вече на силен повик за реална промяна. Паник атаката е звънецът, който звъни в живота ни системно, докато не го чуем и не отворим вратата към себе си и някоѝ ИСТИНИ. Хората, които най-често са подложени на нейните изпитания като психологически облик, обикновено са отговорни, много добре възпитани, свикнали да контролират всяка една ситуация и контекст от живота си по един или друг начин. И най-вече те са особено емоционални. Много често силно чувствителните хора прибягват до строг емоционален контрол в живота си с цел да си получат измамна сигурност в ежедневието. Това са естествени процеси, които протичат в такъв тип хора за оцеляване в съвременния прагматичен свят. Обикновено се мисли, ето сега съм силно развълнуван, но ще се стегна, трябва да съм обран и да вдъхвам доверие. И така, ден след ден, при всякакви условия, контакти, срещи, задачи в дните, такъв тип хора не отпускат контрола. Никой не вижда тяхното истинско лице. Те се блокират. Кога и къде обаче идва истинския проблем?

С отричането на своята по-чувствителна натура, която предполага да си позволиш да си слаб, уязвим, първосигнален, спонтанен, творчески, да си позволиш да те подкрепят, да ти помагат; човек преминава контролиращо в дните, но всичко това му носи единствено временно оцеляване. В голяма част от случаите той не се чувства спокоен, пълноценен и приемащ се, това създава една все по-огромна изтласкана подсъзнателна енергия и вътрешен дискомфорт, които ще потърсят своя момент, за да се проявят. Но докато имаме усещането за контрол всичко е наред. Проблемът идва, когато това усещане се наруши. Обикновено отключващият механизъм на паник атаките е задействан, когато човек преживее ситуация, която е животозастрашаваща и той няма реално или в съзнанието му абсолютно НИКАКВА власт над нея. Дали ще е някакъв природен катаклизъм – земетресения, бури; дали ще е проблемен полет със самолет, в който трябва само да чакаш разрешение отвън или ще е здравословен проблем, който не е намерил адекватно обяснение от лекари. Всяка такава ситуация, която е почувствана от човека като реална заплаха за съществуването му на тази земя, се явява ключът, който запалва ЛАМПАТА. Ето защо, е много важно да се обърне внимание кога и КЪДЕ се отключват при вас паник атаките? Защото мястото, на което ви връхлитат е жокерът, който ви е нужен, за да разберете какво реално ги е предизвикало и да помислите какво можете да промените, за да не се озовавате отново в същата ситуация. Нещата, които можем да направим когато сме под влияние на паник атака са две – първото е да опитаме да насочим мисълта си към нещо, което обичаме и ни носи радост, дали ще е децата, които имаме; близки – сестра, майка, баща, бебе, красиво цвете, НЕЩО, което да смени фокуса на мисълта и да облекчи симптомите. Опра Уинфри разкрива нейната техника за справяне с негативни мисли в среща с негативни хора, а именно техниката на 17 –те секунди. Тя започва да брои отзад напред 17, 16, 15 и така до нула, защото е забелязала, че негативните мисли не могат да траят повече от 17 секунди без да бъдат подхранвани. Смятам, че това е един добър съвет, който може да се приложи и за паник атаките. Но ако все пак, не можете да мислите за нищо друго и паниката ви е обхванала. Тогава си спомнете, колкото и брутално да е това, но е истински факт, доказан, неоспорим. А именно – НИКОЙ не е умрял реално от паник атака. Тя продължава максимум 1 -2 минути, след това биологичните процеси в тялото нормализират нивата на адреналин и няма как тя да продължи по-дълго. Тя отшумява. И да иска НЕ МОЖЕ повече. След това за човека остава психологическата работа, да се настрои просто да диша, да мисли за спокойното си дишане и така, докато се усети отново в силите си. Когато не можете да пренасочите мисленето си по време на паник атака, страхотен енергиен подход е също вместо да се борите със състоянието просто да се ПРЕДАДЕТЕ. Не се съпротивлявайте, дишайте и усетете как отшумява. Всеизвестен вселенски закон е, че онова, на което не се съпротивляваме, не отдаваме енергия и така то се разтваря в пространството и се изгубва.

Това беше за моментите, в които може да се озовем в такава ситуация. Но, за да се освободите напълно и като цяло от тези връхлитащи състояния, много е важно да се изчистите най-вече от нещото в живота ви, което ги предизвиква. Много често това е стресова работа, напрягащи хора, места, на които сте изживели травмиращи ситуации. За да си дадете ново начало, започнете да изваждате от живота си, да изваждате всичко, навици, дрехи, хора, приложения, да освобождавате ума си от негативни вярвания, като ги замените с положителната им противоположност и ден след ден да не спирате, докато не се почувствате по-добре. Всъщност паник атаките са ДАР, те са начинът на тялото да ни каже: „Стой, не мога повече. Ти не ме обичаш. Но аз се обичам.“ И там е ключът, всеки от нас да потърси къде е набутал важните неща „големите камъни“ в купата, да си пренареди приоритетите и да потърси нов път към собствената си душа. Защото всичко започва и свършва с любов. На първо място и предимно. Към себе си. 💙☺️

автор: Диляна Ганева

Изпод писалката на Лудия шапкар

🍂 💛 ✒

Изпод писалката на Лудия шапкар

СЕПТЕМВРИ

Есенна мъгла облече
утрото ми с балдахина,
с който някой някъде в Сахара
е търсил дъжд насред пустиня.
Отлитат запетайките,
а вече, от дърветата
нашепва зима.
Последно срещаме
се ние в тихата омая
на свежа лятна вечер.
И леят птиците в песен:
„До нови срещи!
До нова пролет…“
Крилата им звънливо
отекват в небесата
и обръщат есента в полет.


Диляна Ганева – Dara

#стихове #есен #ритми и #природа

Изпод писалката на Лудия шапкар

Истината за случайностите и съдбата

Случайни ли са случайностите? Получаваме ли знаци по пътя ни? А дали не си ги изпращаме сами, по силата на нашето подсъзнание?

Нещата се повтарят, докато не си научим урока. Пускаме си в съзнанието едни и същи програми и очакваме различни резултати. Нашите мисли създават обстоятелствата, хората и отношенията в живота ни. Всичко е плод на НАШЕТО съзнание. А случайности не съществуват. За да се е проявило нещо на пътя ни, ние сме го повикали с мислите си, картините в главата си и силните чувства добри или лоши, които сме изпитали. Играта на живота се състои в това да разберем, какво в нас предизвиква повтарящите се събития. Нужно е да се вгледаме в себе си дълбоко и да разберем на съзнателно ниво какъв урок се опитваме да научим с това, което се е повторило в живота ни. Това са законите на Вселената, така е устроено всичко в нашия свят. Външната картина е резултат от вътрешната. А мислите ни, чувствата и най-вече думите, които изричаме, в резултат рисуват нашата действителност… всеки час, всеки миг, всяка секунда. Можем да се оставим да бъдем носени от течението, в плен на хаотични мисли и чувства, в плен на външни влияния, думи на случайни или близки хора, телевизионни предавания, филми, напразно бърборене или да вземем контрол върху мислите си и така да предизвикаме живота да ни даде онова, което желаем. Да си върнем властта над него и да станем господари на себе си, а оттам и на всичко. Трудно е и е лесно, зависи кой как реши да погледне на процеса към промяна. Но само така ще станем пълноценни и щастливи личности, знаещи кои са, какво искат и къде отиват. Вътрешната психологическа работа изисква усилия, системни, ежедневни, но веднъж постигнати малките успехи и промени в нагласите ще повлекат лавина на промени за по-добро. Това ще ни стимулира още повече и окрили, организира и дисциплинира, и един ден, дори няма да си спомняме как сме мислили така, че да се докараме до събитията от миналия си живот. Защото промяната е чудо и избор и ние ковем своето чудо, няма случайности, всичко произлиза от човека и словото и всичко отново се връща към него. Това е закон огледален, съвършен и вечен.

Изпод писалката на Лудия шапкар

„Писмо от бъдещето“

Здравейте, казвам се Мила. Аз съм човек. Пиша това писмо с надеждата да стигне до хората. Ако има оцелели разбира се. Всичко започна не както го предвиждаха всички, не ни превзеха роботите, не бяха и вирусите, въпреки че много помогнаха, не ни погуби прогреса. Самоунищожихме се сами. Чува ли ме някой? Аз съм последната оцеляла свободно родена жена. Първо опитаха да победят липсата на деца, хората бяхме отказали изконното си биологично право – да се възпроизвеждаме. Започнаха да стимулират човешката раждаемост, създаваха ни по изкуствен път. После дойдоха обществените клиники за виртуално биологично създаване на деца. Първо заложиха котка, куче, възпроизвеждаха всичко, но не и хора, за да докажат, че е безопасно и да прокарат своя нов морал по естествен път. И един ден започнаха с нас хората. Днес не е нужно да се клонираме, за да живеем вечно. На практика гените ни могат да се съчетаят по абсолютно същия начин, както и когато го поискат. И така да ни създадат отново. Ако решат. Наричат го контрол на човечеството. Под предтекст, че Земята не може да диша, го наложиха. Защото в някоѝ нейни точки хората отказваха да стават родители, но в други раждаха често и неконтролируемо. Това даде превес на ниско интелигентните и неразвити общества да доминират с груба сила. Те бяха лесни за манипулация, Световните ги оставиха да го правят докато можеха да ги използват за свои цели и надмощие. Докато не дойде денят „Вега“. Тогава балансът бе нарушен. И всичко ескалира. Започнаха безредици и войни. Масата вече не слушаше своите господари и подивя, те нямаха избор и опитаха да унищожат своите създания. Но грешката на всяка власт е, че се мисли за безгранична. И така оставя сляпо петно в отбраната си. Масата не беше просто първични тела, издигнаха си водачи, които предвидиха всичко. И нищо от това, което силните бяха начертали не се случи. Загубиха властта си над тях и сега те управляват огромна територия, наречена „Зайн“. Там нищо и никой не се промъква, освен фантомните дронове. Въпреки, че те намериха решение и за тях. Не могат да бъдат унищожени без да се самоунищожи планетата. Ето защо Световните започнаха стратегическа нанобиологична и технологична война. Минаваха години. Загубите бяха хиляди. За да направят нов пробив в изследователските си комплекси, започнаха да гледат и към моите хора. Защото с всичкото знание и логика, с които разполагаха Силните, им липсваше най-важното – въображение. А то се раждаше спонтанно и в свободни умове, такива, каквито в тяхното общество не бяха останали. Прогресивното им високо технологично развитие стигна своя пик и зацикли. Те губеха войната. Но всички ние бяхме на път да загубим нещо много повече. Искрата на живота. Изворът на човечеството пресъхваше. Народите от Зайн измираха от тайни болести. И ние решихме да заемем своята активна страна в историята. След това всичко се обърка. Светът се промени. Отново. А коя съм аз ли? Аз съм последната свободно родена жена и искам да имам свободата да живея така, както искам. Ние сме общност от оцелели, дистанцирали се от прогреса и технологиите. Предпочитаме да живеем в планините, крием се там. И чакаме. Чакаме да си върнем планетата, защото тя е наша. Аз съм Мила. Чува ли ме някой?

автор: Диляна Ганева – Dara