Изпод писалката на Лудия шапкар

Бъди за бъднини

953f7544fb4516bb4077117f534de95f

Мечтая за деня,

когато за българина ще бъде по-важно 

да бъде мил и човечен.

Мечтая за деня,

когато модерно ще е

да се усмихнеш, човече!

 

Мечтая за деня,

когато истината ще идва 

винаги навреме.

Мечтая за деня,

когато да уважаваш другия

няма да е „чак такова бреме“.

 

Мечтая за деня,

когато един на друг ще си помагаме.

Мечтая за деня, 

когато основите на нов свят

заедно ще полагаме.

 

Сега ще кажете, че съм мечтателка

непоправима, но и Ленън беше,

а и не може вечно да е зима.

#keepwalking

 

Диляна Ганева – Dara

Реклами
Мелодии от чаеното парти

„И не питай откъде дошла е, българка е.. ✌☺“

Мелодии от чаеното парти

Да заредим батериите.. ❤🎩

За всичко има време #danceit

Моят плейлист за домашен денс фитнес 🙃

Изпод писалката на Лудия шапкар

Утро

2Колко е мекичък бора

иде ми да изляза и да го прегърна,

сред неговите нежни клонки

пролетта в мен да върна.

Светли капки протягат се 

и пият островърхите листа,

свежест и заряд изпълва

тази моя зелена планина.

Птички кратко и звънливо 

споделят се и пеят,

нека те наместо мене

сред борово море 

да се люлеят. 

Диляна Ганева – Dara

Изпод писалката на Лудия шапкар

няма

7c63825821fce40f626651f4e1a27cde
снимка: pinterest.com

не обичам точки няма точки всичко е море и няма край или начало въздишка на дете прелива в бесен плач усмихваш се и ти е топло поднасяш своите ръце и с тях докосваш нежност и отвъд безпределно всичко е сърце и любов и същност няма точки всичко е море и няма край или начало въздишка на дете прелива в бесен плач усмихваш се и ти е топло поднасяш своите ръце и с тях докосваш нежност и отвъд безпределно всичко е сърце и любов и същност няма точки всичко е море и няма край или начало въздишка на дете прелива в бесен плач усмихваш се и ти е топло поднасяш своите ръце и с тях докосваш нежност и отвъд безпределно всичко е сърце и любов и същност няма точки всичко е море и няма край или начало въздишка на дете прелива в бесен плач усмихваш се и ти е топло поднасяш своите ръце и с тях докосваш нежност и отвъд безпределно всичко е сърце и любов и същност 

 

диляна ганева – dara

 

Изпод писалката на Лудия шапкар

„Да изпратиш душата у Ребърково, а тя да се окаже у дома си“

837ab636db3ad82a8addd1bf0842e9c7
снимка: http://www.pinterest.com

Сутрешно ми е, понеделникът ме събуди първоаприлски, но не на шега. Не се чувствам ограбена, часовете са си часове и те не съществуват. Ние сме ги създали, защо да се пъхаме зад решетките на собствените си рамки? Не, че не ни е навик. Просто опит. Да се измъкна от статуквото. И според всички вселенски принципи пишейки за статуквото, фокусирам върху него и то се разширява. Няма пък. Ще пиша за свободата. Но какво е свободата? И какво е свободията? Полският актьор Ян Енглерт много добре го каза, преди малко – „едното е да можеш да си правиш каквото си поискаш, а другото да си правиш каквото си поискаш, но в определени рамки“ – каза той. Сами решете, кое какво е. И криворазбрали нещо ли сме пак хората. Не сме. Просто сме хора. И в цялата си човешка история сме се люшкали в двете крайности. А майката му е в баланса, и бащата също. И точно за този баланс тръгнах да пиша. Де го баланса? Докъде сме я докарали, разни духовни учители да ни чистят от травми при раждането. Когато човек не обичал стегнати дрехи с яка, като бебе се е родил с осукана пъпна връв. Тъй ли е било? Не е ли? Баща ми не обича такива дрехи, ама баба вече я няма да я питам. И какво правим милиони години по-късно, правим сеанси – да преработим травмата. Абе много народ много травма в туй съвремие бе. И все ходи се лекува, при всякакъв тип „специалисти“. Не ме разбирайте погрешно може и да има нещо в свръх дълбоко закодираното бебешко съзнание. Аз сигурно съм подала нос навънка и веднага съм поискала да се върна обратно. Впрочем както и вие, най-вероятно. Убедена съм. Но не би. Избрали сме си да се родим тука. Какво да се прави. Ще се работи, отработва и чисти. И гледайки тази духовна жена чистеща травми, изведнъж свързах точките и се сетих и за супер много терапевти, лектори, водачи, ментори, учители, които се опитват да ни направят по-щастливи, по-богати, по-влюбени, по-независими. Абе всичко онова, което в един или друг момент от живота си всеки вярва, че не е. Тези хора не се раждат в пространството случайно, нищо случайно няма на тая земя всичко е взаимозависимо и енергийно породимо. Няма се правя на отвлечен есеист и да се питам изгубени ли сме нашите поколения, защо не сме щастливи и прочее. Такива сме. Човекът е душа. И душата всъщност е живота. Него искаме да пазим, него искаме да накараме да се усмихне. За тази душа никой не говори днес. Експлоатация, стоки, продавай, купувай, прецаквай, лъжи, мажи, див капитализъм или криворазбран посттравматичен социализъм. И печелиш не печелиш, лустросваш се по разни псевдо социуми и си мислиш: „Ей, колко съм успешен.“ А къде ти е душата, какво прави в този момент? Не, тя не е на гости при роднини у Ребърково и повярвай ми никой не и „пее на уше“. Тя винаги е с теб и всичко, онова, което вършиш, заради Аз-а. Пустият АЗ. Един чист егоцентричен негодник. Тя го понася. Зверски го понася. Но нали е душа. С години, го понася, докато един ден не и мине Уран върху картата или Сатурн и не ни бие два вселенски шамара. (не ми забелязвайте астрологичната тематика, астролог съм :D). Тогава всички ние сме си чукнали тотала, и няма никакво значение, колко лайка си събрал, пред колко хора си се показал като някакъв успешен агент. Тя си търси промяната, търси се. След като тотално си я съсипал. И тогава идват гурутата по мотивация, медитация, йога, рейки, златни жени, платинени мъже и всякакъв друг вид начини за издигане на духа. Оня дух, който изведнъж се оказва, че е по-важен от всичко. Търсим си искрата, дет се вика. Нищо чудно, че Оптимус Прайм съживява автоботите именно с Матрицата на водачеството – Искрата. [1] Във вековете това търсене на Искрата – душа е породило редица мъдри хора – Буда, Иисус, Аллах, Дънов и още и още просветени, които са се свързали по-добре с източника на всичко и са ни дали знание, затова как можем да живеем по-щастливо. И тук говоря за личности, а не богове. Защото силно и безпаметно вярвам, че личностите променят света, и най-вече техните идеи. Като Ганди, Ленън, Мартин Лутер Кинг (и тримата застреляни, защо ли? 😉). Всичко след това, породено, изродено и впрегнато в интерес на един куп религии е само средство за концентрация на силите, за манипулация и експлоатация на ресурси, с цел еднолично или кръгово облагодетелстване на една малка група хора. Силно се съмнявам, че Иисус е искал да му се продават свещите, или пък Аллах да се избиват хора в негова чест. Това са само маски, на хора, които нямат много неща в себе си като човеци (и едни други неща нямат, но няма да казвам какви), за да застанат отговорно зад своите действия. Но и написаното тук тези хора едва ли биха го разбрали, защото ако прозираха психологическата истина зад думите, едва ли щяха да правят и 0,001 процент от тъпотиите, които вършат. Но това би довело до екзистенциална криза за тях, така че Егото няма да им позволи да прозрат. А и кому е нужно и те са дошли с някаква карма. И те си я трупат за после. Мисълта ми стана много дълга и с много разклонения, изгубих се в този лабиринт на разсъжденията. Дано не срещна Минотавъра. Кратко и основно искам да кажа, че през цялата си житейска история човечеството се е чувствало най-добре, когато е било близо до природата и в хармония с нея. Защото, когато се чувстваш в хармония с природата, всъщност си във вътрешен мир със себе си. Балансирал си гумите, както се казва и можеш да летиш с 300 по магистралата. Впрочем, не, не можеш. Старите български племена са вярвали в Тангра, сума ти и народи през вековете са обожествявали Слънцето и са разчитали звездите. Имали са шамани и гурута като сега, ето пак един куп просветени люде на прага с божественото. Но истината е, че не ни е нужно някой да дойде и да ни каже, че заслужаваме да сме щастливи, заслужаваме да сме спокойни, заслужаваме да сме обичани. Ние трябва да го знаем. И да се обичаме и вслушваме във вътрешния си глас, гласът на сърцето му викат някои, защото съзнанието работи по правилата на обществото и се е шибнало здраво в матрицата. Не се извинявам за думата. А и много от младите, едва ли ще ми забележат, което не е ок. Но какво пък. Просто трябва да се потърсим… и ще се намерим. Ако наистина искаме и ако не ни е страх. Промяната ще дойде. Повярвайте. 

Диляна Ганева – Dara

 

[1] Герой от филмовата поредица „Трансформърс“ – за не толкова запалените по съвременна фантастика. А и каква фантастика, „Камарото“ си е съвсем истинска кола 😀

Мисли от Огледалния свят

„Когато имаш 4 -ри „ДА“ е много лесно да кажеш „НЕ“ на всичко останало…“🌞

 

Изпод писалката на Лудия шапкар

ДУМИТЕ

Думите са остър залък,

12d319ceee04051c7ce1d685f2956be2
снимка: http://www.pinterest,com

дето се не връща.

Изпревариш себе си

и после, видиш –

трудно се преглъщат.

Жадни и свирепи

впиват се в сърцето,

като змийски зъби

светват и не пускат

там където,

до вчера топлота е расла,

греело е ясно слънце.

Думите са остър залък

и сърцето те обръщат.

Кажеш си: „Защо тогава,

как езика си не вързах?

Уж, имаш си причина.

Уж, е важна съща.

Но там където пуснал си отрова

парчето сочно – вече леденее

и онуй що някога е пяло,

днес не може да запее.

 

Диляна Ганева – Dara

Изпод писалката на Лудия шапкар

в тишината…

8b1071ace314a8dc69e778383409eac9Всеки човек си създава своя собствена реалност. Посредством мислите, които допуска, пропуска, поражда и възвръща и отпраща от собственото си съзнание. Контролът е невъзможен. Но насочеността е напълно сбъдваема. Забележете какви са най-често въртящите се мисли в този ден в съзнанието. Усетете как те ви карат да се чувствате – Добре? – Ок, Зле? – променете ги, изберете си други, които пораждат радост в душата ви. Ако не откривате такива, които биха могли да ви стоплят часовете, просто погледайте забавни клипчета на весели смеещи се хора, на деца, които играят и ценят всеки миг от този дар живота без всъщност да го ценят. Защото всичко, което случвате в съзнанието е готино, но онова което прилагате в живота си е истински готиното. Детето не мисли: “Я, колко съм пълен с енергия, ще бутна това столче тука, ха-ха голям смях ще стане… тази чиния с патета дали ще се избута до ръба…“ , то просто живее и живеейки бута чинията. 😉 Не му мислете много. Бутнете я с него. 😀

Простота на живеенето, минимализъм на мисленето, ето пак използвах комерсиалната думичка… какво да се прави в такъв свят живеем. Не, не живеем. Аз живея в мой свят, ти си имаш твой, и тези наши милиони светове съществуват в един по-общ план с изкуствени правила, които са и не са, защото те пък са обект на хиляди други паралелни реалности, защото времето е илюзия и всичко е… опа… отплеснах се. Та мисълта ми е, моят свят, твоят свят са нещо като сапунен мехур, който има избирателна пропускливост, ама под мехур разбирайте от онези къде ги правехме от веро навремето, онова простичко веро, без святкащи реклами и обещания за мекота в ръцете. Грубият селски живот на баба не допускаше хидро балсам във верото, но баба въпреки всичко имаше най-мекото докосване. 😊 Докъде бях, а да, мехурите прозрачни пропускливи със сянка на пролетна дъга. Те са нашите граници и мястото на нашите срещи. Избирайте внимателно какво допускате във вътрешното си пространство. Чистота на мислите, чистота на живот. Защото има едни такива хора, и всички ги срещаме ежечасно. Къде влизат с мръсни пръсти и преди да си им казал: „Не пипай там…“ те вече взели, че омазали лаптопа със себе си, секцията с взлома си и цветята с всмукващата си аура. Това са хора, крадци. Крадци на животи. Те грабят, те вземат и никой не ги хваща. Разбираш, че нещо липсва едва, когато след срещата с тях се почувстваш опустошен, омърсен и изгубен. От душата ти късат такива хора. По новому енергийни вампири им викат, по старому сигурно са били просто шушукащите малки души по седянките. Живеещи с надежда, че като се опитат да очернят човека, той няма да бъде все така бял. Незнаещи, че с тези си думи и жестове, петнят себе си, само себе си. И пръстите сочат тях, и мислите сочат тях и Вселената ги е зяпнала с еййй такива очи 👀, душата да им извади. Да я спаси. Те сами ще си я дадат, не се цени туй що ти е даром дарено. И те така не я ценят, докато се не отдели от тях, не погледнат назад и не видят напразното, с което са изпълнили дните си.

А животът може да бъде къде къде по-хубав, ако си като децата и без да му мислиш заднешката просто му се усмихнеш. Усмихни се и на съседа, усмихни се на врага, от душа му се усмихни – в този живот той ти е най-големия приятел, защото от него ти ще научиш най-много неща. И така душата напредва и пребъдва и се преражда приживе. Опитай… Но не губи урока, и все пак не пропускай в света си два пъти една и съща среща. Уроците се повтарят, докато не ги научим. 🙂

 

 

 

снимка: pinterest.com