Изпод писалката на Лудия шапкар

🙃

Blue Butterflysmall

„Когато ти омръзне да обичаш грешните хора, 

значи си започнал да обичаш правилния човек

– себе си 💛.“

                                  Di

Реклами
Изпод писалката на Лудия шапкар

„Вълшебният прашец“

3f65a483f71c650becdc1989ae618c9f

Понякога имам чувството,

че ми е свършил вълшебния прашец

от оня, който си получил

още като мъничко щурче.

Да вярваш в кули,

замъци и чудеса,

да виждаш на доброто

само благата ръка.

Блещукат миниатюрни

капчици на дъното

на таз приказна кесия,

вдишвам аромат

на ягоди, черница и кайсия.

И издигам се и светя

светя и политам

волна поздравявам птици – 

лястовици, чайки и врабчета.

След мен остава диря –

розова и жълта,

като малък самолет

по собствен коридор обръщам.

Небето се усмихва,

а аз си го прегръщам.

Още помни ме

и пита:

„От кога не съм се връщала?“

От много зими и лета –

казвам кратко неприсъщо.

Как на безбрежната

му синева да обясня,

защо ли съм отсъствала?

Няма как.

И време ми е, за да маневрирам,

да приземя своите крила

и да свикна 

на тях единствено да се подпирам.

Може би няма лошо

и в това, нали вече е 

дошъл реда, ето че и моите деца

правят лупинги като същи

безмоторни самолети,

а след тях вълшебният прашец, 

отново, на ярки дири свети. 

 

Диляна Ганева – Dara

Изпод писалката на Лудия шапкар

„Коледа“

christmas_PNG17255

Зън зън – елхичката 

припява

и децата румени засмени

пред нея се строяват.

Че през комина

те нощес, чуха

някой трополя,

а днес, изпълнени 

от радостна дъга

преливаха техните сърца.

Проблясна в утринния час

звезда божествена за нас.

И от своите лъчи

тя блясък жив дари.

Заигра се глъч и веселба

и наскачаха всичките деца,

че под елхичката добра

сбъдваха се не една мечта.

Кой се търкулна с тротинетка,

кой получи кукла със жилетка.

Дива радостна омая,

изведнъж изпълни коледната стая.

 

Диляна Ганева – Dara

 

P.S.: Когато коледният дух подрани.. 😅🌟

Изпод писалката на Лудия шапкар

🎬

​Най-хубавото от „Бензин“ – саундтракът и утопията, че един мъж може да обича една единствена жена до края на живота си и отвъд него. Нещо много странно разбъркано сниман филм.

Изпод писалката на Лудия шапкар

Из „Изкуството да бъдем тук и сега“ от мен.

Stikitita blog small2

      Простите неща са най-трудни в живота, защото изискват синхронизиране (сливане с обекта), концентрация (тук и сега – правя това, което правя, виждам чувам усещам какво се случва в минутата секундата стотната), забавяне (да излезеш от индустриалния темп – напротив на очакванията на системата – да бъдеш бавен, спокоен, методичен, отдаден на едно) и чистене (да махнеш всичко останало, само обекта – чист, гол, плътен и едноцветен максимум черно-бял – нищо излишно, нищо в повече – съвършенство в единствено число).

           Робин Шарма в неговата книга за монахът дава една практика –  „Съзерцание на розата“. Тя явно си е древна, но ние сега сме с усещането, че откриваме топлата вода и масово се вадят забравени техники и духовни практики. Не знам добре ли е, зле ли е, факт е, че малко се чете стара литература. И всяко следващо поколение смята, че светът започва от него, може би затова тези гурута по лидерство и мотивация печелят каквото печелят от книги, които се базират на стари учения и истини. “Whatever” щом помагат няма лошо. Практиката се състои в съзерцание на розов цвят в състояние на пълен покой, изчистване на ума и съзнанието, състояние на безмислие или по-скоро състояние на мислене единствено за нежните копринени листа, за бебешкото розово оцветяване за пищния цъфтеж… и още в този дух. Ако искате да бъдете по дзен със себе си, опитайте. Страхотна е, за да бъдем ТУКА И СЕГА по-често. А може да я разнообразите с друг обект, но според мен важното е да е жив, да е част от природата. Може да гледате как се полюшват клоните на дърво, неговата корона, как шумолят листата през есента, каквото и да е важното е да е родено от майката земя, като процес, картина, същество. Опитайте, ние сме хора, не сме роботи.