„Писмо от бъдещето“

Здравейте, казвам се Мила. Аз съм човек. Пиша това писмо с надеждата да стигне до хората. Ако има оцелели разбира се. Всичко започна не както го предвиждаха всички, не ни превзеха роботите, не бяха и вирусите, въпреки че много помогнаха, не ни погуби прогреса. Самоунищожихме се сами. Чува ли ме някой? Аз съм последната оцеляла свободно родена жена. Първо опитаха да победят липсата на деца, хората бяхме отказали изконното си биологично право – да се възпроизвеждаме. Започнаха да стимулират човешката раждаемост, създаваха ни по изкуствен път. После дойдоха обществените клиники за виртуално биологично създаване на деца. Първо заложиха котка, куче, възпроизвеждаха всичко, но не и хора, за да докажат, че е безопасно и да прокарат своя нов морал по естествен път. И един ден започнаха с нас хората. Днес не е нужно да се клонираме, за да живеем вечно. На практика гените ни могат да се съчетаят по абсолютно същия начин, както и когато го поискат. И така да ни създадат отново. Ако решат. Наричат го контрол на човечеството. Под предтекст, че Земята не може да диша, го наложиха. Защото в някоѝ нейни точки хората отказваха да стават родители, но в други раждаха често и неконтролируемо. Това даде превес на ниско интелигентните и неразвити общества да доминират с груба сила. Те бяха лесни за манипулация, Световните ги оставиха да го правят докато можеха да ги използват за свои цели и надмощие. Докато не дойде денят „Вега“. Тогава балансът бе нарушен. И всичко ескалира. Започнаха безредици и войни. Масата вече не слушаше своите господари и подивя, те нямаха избор и опитаха да унищожат своите създания. Но грешката на всяка власт е, че се мисли за безгранична. И така оставя сляпо петно в отбраната си. Масата не беше просто първични тела, издигнаха си водачи, които предвидиха всичко. И нищо от това, което силните бяха начертали не се случи. Загубиха властта си над тях и сега те управляват огромна територия, наречена „Зайн“. Там нищо и никой не се промъква, освен фантомните дронове. Въпреки, че те намериха решение и за тях. Не могат да бъдат унищожени без да се самоунищожи планетата. Ето защо Световните започнаха стратегическа нанобиологична и технологична война. Минаваха години. Загубите бяха хиляди. За да направят нов пробив в изследователските си комплекси, започнаха да гледат и към моите хора. Защото с всичкото знание и логика, с които разполагаха Силните, им липсваше най-важното – въображение. А то се раждаше спонтанно и в свободни умове, такива, каквито в тяхното общество не бяха останали. Прогресивното им високо технологично развитие стигна своя пик и зацикли. Те губеха войната. Но всички ние бяхме на път да загубим нещо много повече. Искрата на живота. Изворът на човечеството пресъхваше. Народите от Зайн измираха от тайни болести. И ние решихме да заемем своята активна страна в историята. След това всичко се обърка. Светът се промени. Отново. А коя съм аз ли? Аз съм последната свободно родена жена и искам да имам свободата да живея така, както искам. Ние сме общност от оцелели, дистанцирали се от прогреса и технологиите. Предпочитаме да живеем в планините, крием се там. И чакаме. Чакаме да си върнем планетата, защото тя е наша. Аз съм Мила. Чува ли ме някой?

автор: Диляна Ганева – Dara