ИМА ХОРА

Има хора, за които никога

няма да си достатъчен.

Има хора, от които

понякога ще те боли.

Ще се променяш, раздаваш

докато сбръчкаш сърцето си,

а те ще ти кажат:

…че кой те накара?“ –  дори.

Има хора, след които

ще си като пуст магазин,

раздал на версия

просия на тия ония

останал без лев и самин.

Ще се чудиш

оказал се глух в тишината си

ще проклинаш добрите си дни.

Но за щастие има и други,

светът е дуален и цял.

И те ще се влеят в живота ти,

не заради воплите чути,

а заради болките, когато си ням.

Такива докосват сърцето ти,

проветряват те вътре добре.

Премитат, огряват и връщат

душата ти, та да се ощипеш

отново човек.

В живота ще срещнеш

и едните и другите,

уроци са туй, да растеж.

Усмихни се на първите,

но помагай на другите.

Остави всеки на своя палеж.

Диляна Руменова – Dara

КОГАТО ЗНАМ, ЧЕ МЕ ОБИЧАШ

ad885f1b6ed8bbbd71f07ee31b161386Когато вечерта притихне

и угаснат всички светлини

и тишината пристъпва плахо,

а навън започва да ръми,

когато всичко в мен е 

глухо, откъснат лист

на прави сини редове

вземам любимата писалка

и в мен побирам безкрайни

светове – големи, малки, чужди,

свои, добри и безразлични,

реални и нереални,

сгрешени и отлични.

И в тях пристъпвам,

падам, връхлитам,

а понякога дори летя.

Срещам изобилия и липси,

споделям своята душа.

И сред всички тези паралелни

дни се скитам, но никога сама, 

защото знам, че ме обичаш

и държиш ме за ръка.

 

Диляна Руменова – Dara

ДУМИТЕ

Думите са остър залък,

12d319ceee04051c7ce1d685f2956be2
снимка: http://www.pinterest,com

дето се не връща.

Изпревариш себе си

и после, видиш –

трудно се преглъщат.

Жадни и свирепи

впиват се в сърцето,

като змийски зъби

светват и не пускат

там където,

до вчера топлота е расла,

греело е ясно слънце.

Думите са остър залък

и сърцето те обръщат.

Кажеш си: „Защо тогава,

как езика си не вързах?

Уж, имаш си причина.

Уж, е важна съща.

Но там където пуснал си отрова

парчето сочно – вече леденее

и онуй що някога е пяло,

днес не може да запее.

Диляна Руменова – Dara

🌞“Пролет“🍃

С лъчи слънцето пробуди

мека нова синева    

събуди паячето да се труди

и да опъне първи пролетни

нишки светлина.      

Между борови игли и малки,

свежи топчици шишарки,

постави своя нежен стан и тъка тъка…,

и по нощите малки

извеза слънчев пролетен капан.     

Но не щеш ли клони разпилени

заръкопляскаха с ръце

и под бурни амплитуди

разтуптяха паяшкото сърчице.                

Та нали и катерички пухкавели

вече бяха заиграли там,

а тъкачът смело без дори да се почуди

извеза нов пролетен капан. 🙂

Диляна Руменова – Dara

снимка: http://www.pinterest.com

КЪСНА ЕСЕН

20171121_143835
снимка: личен архив

Тихо е на масата сега

тихо е в предверието хола,

тихо е и пак съм у дома

тихо ромоли навън простора.

Стича капки в леката трева

и опива се земята.

Всичко тук мирише на любов

чак треперят небесата.

Слънцето не може да пробие

птиците сгушени мълчат

мараня отвред се вие

кара ги да чакат пролетта.

Диляна Руменова – Dara

Л🍁истата🍂😊

1508509622765
снимка: личен архив

​Листата падат

шумолят на малки пируети,

красиви независими летят

и гонят студовете.

Насища се земята топла

поема багри в тишина.

Изплита си одежда пъстра

като от цветя.

Мирише вън на пушек

на листо кацнала оса

паяк от паяжина слуша

как живее есента.

Диляна Руменова – Dara