Диляна Руменова – Dara
Tag Archives: art
ИМА ХОРА
Има хора, за които никога
няма да си достатъчен.
Има хора, от които
понякога ще те боли.
Ще се променяш, раздаваш
докато сбръчкаш сърцето си,
а те ще ти кажат:
„…че кой те накара?“ – дори.
Има хора, след които
ще си като пуст магазин,
раздал на версия
просия на тия ония
останал без лев и самин.
Ще се чудиш
оказал се глух в тишината си
ще проклинаш добрите си дни.
Но за щастие има и други,
светът е дуален и цял.
И те ще се влеят в живота ти,
не заради воплите чути,
а заради болките, когато си ням.
Такива докосват сърцето ти,
проветряват те вътре добре.
Премитат, огряват и връщат
душата ти, та да се ощипеш
отново човек.
В живота ще срещнеш
и едните и другите,
уроци са туй, да растеж.
Усмихни се на първите,
но помагай на другите.
Остави всеки на своя палеж.
Диляна Руменова – Dara
КОГАТО ЗНАМ, ЧЕ МЕ ОБИЧАШ
Когато вечерта притихне
и угаснат всички светлини
и тишината пристъпва плахо,
а навън започва да ръми,
когато всичко в мен е
глухо, откъснат лист
на прави сини редове
вземам любимата писалка
и в мен побирам безкрайни
светове – големи, малки, чужди,
свои, добри и безразлични,
реални и нереални,
сгрешени и отлични.
И в тях пристъпвам,
падам, връхлитам,
а понякога дори летя.
Срещам изобилия и липси,
споделям своята душа.
И сред всички тези паралелни
дни се скитам, но никога сама,
защото знам, че ме обичаш
и държиш ме за ръка.
Диляна Руменова – Dara
ДУМИТЕ
Думите са остър залък,
дето се не връща.
Изпревариш себе си
и после, видиш –
трудно се преглъщат.
Жадни и свирепи
впиват се в сърцето,
като змийски зъби
светват и не пускат
там където,
до вчера топлота е расла,
греело е ясно слънце.
Думите са остър залък
и сърцето те обръщат.
Кажеш си: „Защо тогава,
как езика си не вързах?
Уж, имаш си причина.
Уж, е важна съща.
Но там където пуснал си отрова
парчето сочно – вече леденее
и онуй що някога е пяло,
днес не може да запее.
Диляна Руменова – Dara
🌞“Пролет“🍃
С лъчи слънцето пробуди
мека нова синева
събуди паячето да се труди
и да опъне първи пролетни
нишки светлина.
Между борови игли и малки,
свежи топчици шишарки,
постави своя нежен стан и тъка тъка…,
и по нощите малки
извеза слънчев пролетен капан.
Но не щеш ли клони разпилени
заръкопляскаха с ръце
и под бурни амплитуди
разтуптяха паяшкото сърчице.
Та нали и катерички пухкавели
вече бяха заиграли там,
а тъкачът смело без дори да се почуди
извеза нов пролетен капан. 🙂
Диляна Руменова – Dara
„Save the dolphins“
КЪСНА ЕСЕН
Тихо е на масата сега
тихо е в предверието хола,
тихо е и пак съм у дома
тихо ромоли навън простора.
Стича капки в леката трева
и опива се земята.
Всичко тук мирише на любов
чак треперят небесата.
Слънцето не може да пробие
птиците сгушени мълчат
мараня отвред се вие
кара ги да чакат пролетта.
Диляна Руменова – Dara
Л🍁истата🍂😊
Листата падат
шумолят на малки пируети,
красиви независими летят
и гонят студовете.
Насища се земята топла
поема багри в тишина.
Изплита си одежда пъстра
като от цветя.
Мирише вън на пушек
на листо кацнала оса
паяк от паяжина слуша
как живее есента.
Диляна Руменова – Dara